Елоиза (1101-1164) ~ ученичка и възлюбена на схоластика Пиер АБЕЛАР (Heloise

...
Елоиза (1101-1164) ~ ученичка и възлюбена на схоластика Пиер АБЕЛАР (Heloise
Коментари Харесай

Жената, омъжила се за пари, заслужава заплащане, но не и любов ♥ ЕЛОИЗА

Елоиза (1101-1164) ~ ученичка и изгора на схоластичност Пиер АБЕЛАР

(Heloise and Abelard)

♥ За брака

Тук заблуждението е свято, а лъжата в фамилния живот е блажена.

Жената, омъжила се за пари, заслужава възнаграждение, само че не и обич.

...

♥ АБЕЛАР за Елоиза

Тя и по хубост не стоеше по-долу от другите, само че превъзхождаше всички с обширността на своите научни знания. 

Над разтворените книги по-често звучаха думи за обич, в сравнение с за просвета. Чуваха се повече целувки, в сравнение с мъдри изречения, ръцете се протягаха по-често към гърдите, в сравнение с към книгите. 

...

♥ Елоиза, разубеждавайки Абелар, който желал да се оженят

Какво общо може да има сред учениците и домашната прислуга, сред поставката за писма и детската люлка, сред книгите или таблиците и хурката?

...

Душата ми не беше с мен, а с теб. Дори и в този момент, в случай че тя не е с теб – значи я няма. 

Никога не съм търсила нищо друго в теб, с изключение на теб.

Колкото по-голяма е увереността ти в мен, толкоз повече съм принудена да понасям твоето нехайство към мен. 

Напразно ще чакам от теб благотворителност в делата, в случай че допускам, че си сребролюбец в думите. 

Не ме смятай за здрава и не ме лишавай от милостта на изцелението. Не мисли, че съм мощна, и не ми позволявай да почина, преди да успееш да ме задържиш при падението ми. 

Ако на ориста й е останала още някоя стрела, то няма да откри върху мен място за нова рана. 

Скръбта за нашата крах ще бъде толкоз велика, колкото велика беше нашата обич.

Вместо да оплаквам за осъщественото, аз по-често тъгувам за неизвършеното. 

Хората славят моето непорочие, без да знаят за лицемерието ми. Те одобряват за добродетел телесната непорочност, а добродетелта е свойство не на тялото, а на душата. Като получавам някаква хвалба от хората, нямам никаква заслуга пред Бога. 

Не диря венеца на успеха. За мен е задоволително да заобикалям заплахата. По-правилно е да се отдалечиш от нея, в сравнение с да влезеш във война. В което и ъгълче от небето да ме сложи Бог, аз ще бъда удовлетворена – та там никой никому няма да завижда. 

...

♥ В писмо до АБЕЛАР 

На моя единствен след Христос от неговата единствена в името на Христос.

От: Енциклопедия на женската мъдрост и духовитост, изд. Изток-Запад
Изображение: Heloise and Abelard, Manchester Historian

Източник: webstage.net

СПОДЕЛИ СТАТИЯТА


Промоции

КОМЕНТАРИ
НАПИШИ КОМЕНТАР